На 22 март на сайта на общината беше качена информация за пролетно почистване в Елена и призив към гражданите. Към края на написаното се обяснява как админстрацията си е жертвала почивката и е посяла 2 рози и е боядисала 2 пейки. Подробности можете да прочетете тук http://news.elena.bg/?p=4599#comments
За мен това си е жива проба фръцкане на Дилян Млъзев. Същотото това нещо можеше да бъде направено от временната заетост за по-малко време и по-качествено. Но тогава нямаше да се показват негови снимки в дарик, борба и янтра…
Между другото много ми хареса коментара на Варненец и ще го копирам по-долу.
„ГРАЖДАНИ ЛИ СМЕ ИЛИ ПОДАНИЦИ?“
„…Тротоарите наистина не са наши, общински са. Не ми възразявайте, че градът е наш. Такъв ли го чувствате? А общината? Когато тя реши, прибира пари за ползването на тези части от улиците – т. нар. тротоарно право. Опре ли до почистването им, вменява това като наше задължение?! И ако не почистите, ви глобява! Хайде де, на какво основание трябва да се грижим за чуждата, общинската собственост? От една страна, плащаме данъци и такса смет, та общината да почиства. При това почти всяка година ги увеличават. От друга, ни принуждават към трудова повинност?! Не, макар да съм роден на пъпа на София, тази община не е моя. Чувствам я като враг, който постоянно ме дебне стаен и винаги побеждава. Кара ме да плащам за всичко. Скоро сигурно и за мръсния въздух, който „ми е осигурила”. Стига! Аман! Genuck! Basta! Enough!
От трета страна, никой от нас не е повикал общината да почисти собственото му жилище. Ако го стори, основанието би било същото….
…
Кой дава право на кмета и общинските съветници да ни превръщат от равнопоставени граждани в аргати? Ние сме потребители на услугата почистване на града, на целия град без уговорки. Затова плащаме такса смет и данък сгради…
За това ние, гражданите си плащаме на нашите служители – кмет, общински съветници, министри… (Впрочем известно ли ви е, че министър означава прислужник, слуга?) Съгласен съм с конституционната постановка, която ни задължава да опазваме околната среда. Което в градски условия ще рече да пазим чистота. И вместо общинската управа да въведе ред чрез контрол и санкции в това отношение, тя извършва престъпление спрямо нас. Като вместо да ни слугува, заради което я издържаме, не зачита нашите права. А това ни е гарантирано на хартия отново от Конституцията:
„Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.”
Задължение на същата тази общинска управа е да изпълнява конституционните разпоредби. А те гласят:
„Чл. 140. Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.”
Да, на общността, сиреч в наша, на гражданите полза. Вместо това тя с всички сили и средства се бори срещу нас, нейните работодатели.
Някой ще рече, че и другаде гражданите чистят тротоарите. Да, но там те са собственост на притежателите на съответната сграда, неделима част от нея. Тогава съвсем според закона те са длъжни да ги поддържат. Но и да ползват евентуалните блага, които частта от тези тротоари може да им донесе – тротоарното право. Общинската собственост върху тротоарите и т. нар. околоблокови пространства са точно такъв атавизъм от времената на социализЪма, какъвто е правото на строеж, непознато в цивилизования свят.