През последната седмица бях свидетел на две гледки, които реших да споделя с вас.
Преди 4-5 дена се прибирам от Търново. Точно на прелеза до бетоновия възел нашата кола се размина с някакъв огромен лъскав джип. Караше го мъж в костюм, а до него седеше някаква доста лъскава мадама. След като се разминахме се обърнах назад, защото колата ми направи впечатление и видях как въпросната мадама си извади ръката извън прозореца и си хвърли пластмасовата чашка от кафе!
Два-три дена по късно бях свидетелка на друга подобна гледка. Карахме след някаква обикновена кола, каквато карат повечето хора, с 4 човека вътре. Минахме покрай автогарата, после покарай магазина на Гуцов и малко след това един от хората вътре най-безцеремонно се и извади ръката от прозореца и изхвърли чашка от кафе и фас от цигара!!!
Сигурно някои от вас ще ме попитат какво толкова се възмущавам. А аз се питам, а питам и вас. Толкова ли сме деградирали, че изхвърлянето на боклук през прозореца на колата е естествена дейност за хората?
- <!-- d=document; d.write('
'); //-->
yoalbo каза,
3 юли 2009 @ 7:24
Ти, дето пишеш това – не си деградирала. Аз, дето мисля като тебе – също не съм деградирала. Има и още много други, които не са деградирали. Но деградацията е факт! Май деградиралите са повече от нас, които не сме деградирали?!
Усмивка каза,
5 юли 2009 @ 21:29
Това не е деградация. Това е перманентен статус.
Винаги е имало хора , на които просто не им дреме за природата. Такива , които не са и чували за озоновата дупка. Не са събрали и едно боклуче от поляната; не са си хвърляли фаса в близкото кошче ; не са посяли и едно дърво , си оставят лампите включени , дори когато не са си вкъщи ; постоянно използват найлонови торбички … – просто сме си такива.
Единственото , което ме радва , е че напоследък много взе да се говори за това. Надявам се , да не минем само без приказки.
Хората , които непрестанно се интересуват от политически въпроси , да се спрат , да се огладат и да им дойде на акъла , че не това е най-важното.
stanislav каза,
9 септември 2009 @ 19:36
Аз всеки ден правя забележка на моите приятели, но те са толкова опростели че все едно говориш на гсведа