Преди няколко месеца получих писмо от едно списание за родители и техните деца. Те са следили моя блог известно време и ми предложиха да дам нещо като интервю за тяхното списание и сайт. След дълго обмисляне аз се съгласих.
Поради някакви проблеми със списанието, броят се забави и аз забравих за това. Днес обаче като разглеждах сайта на списанието попаднех на своите думи. Ако желаете можете да ги прочетете http://zamamaimen.com/articles/21/449
Послепис: По молба на една моя адашка ще публикувам въпросното интервю тук, за да разберете, че аз не съм тя и да спрете да я тормозите .
„Казвам се Елена и съм от Елена. В животът ми няма нещо невероятно, вълнуващо или екстремно. Напоследък разни неща в моя град не ми дават да спя и аз ги споделям с другите в моя блог elenaotelena.wordpress.com.“ Така пожела да ни се представи Елена, майка на прекрасно дете, на чийто блог вероятно сте попадали в Интернет. Ако сте го чели, разбирате защо избрахме да ви я представим в „Нещо лично“. За да не нарушаваме анонимността, която съпътства Елена, не ви показваме нейна снимка. Останалото ще го прочетете.
Семейството… е най-важното нещо за мен.
Работата… винаги е след семейството.
Усмивката… бих искала никога да не слиза от лицето ми и от лицата на моите приятели и роднини.
Суетата… не ми е чужда, както на всяка жена.
Почивката… е едно от най-жадуваните неща от мен.
Играта… с моята дъщеря е едно от големите удоволствия на света.
Хобито… ми е да чета книги. За съжаление имам все по-малко време за това. Не мога да разбера хората, които не четат.
Приятелите… са част от семейството. Понякога мога да разчитам само на тях.
Пътуването… Бих искала да пътувам повече и да опозная различни кътчета на България. Може би това ще ми помогне да опозная самата себе си.
Събитието… на моя живот бе моята сватба.
Денят… често не ми стига. Затова някои неща ги върша нощем.
Моментът… който никога няма да забравя, е раждането на моята дъщеря.
Въпросът… който ме терзае, е дали съм добра майка.
Смехът… на дъщеря ми е слънцето в моя живот.
Любовта… на съпруга ми често ми дава смисъл в живота.
Удоволствието… да зарадваш семейството не може да се сравни с нищо.
Подаръкът… направен от сърце, няма цена.
Филмът… който не мога да забравя, е „Сибирският бръснар“.
Дизайнът… не е моята стихия.
Свободата… е най-важното нещо за всяко живо същество.
Фантазията… понякога ме спасява от сивото ежедневие.
Книгата… е моето хоби, а често и моята същност.
Споделянето… трябва да се прави само с определени хора. Понякога има неща, които не можеш да споделиш с никого.
елена каза,
21 май 2009 @ 19:40
Благодаря ти,но….
незнам дали и това ще има ефект.Явно е по-лесно да се възприемат нещата първично,вместо да се мисли.Да аз не съм тази,която пише в блога,казвам го за незнам кой поред път,но хората чуват само това ,което им изнася да чуят..От това интервю разбирам, че имаш дъщеря,е аз имам син,достатъчно е за да се види разликата,но…пак едно голямо но…
Благодаря все пак, че се опита да ми помогнеш да бъда разграничена от теб,но…
Надявам се само ,че тези,които така смело ме нападаха и обвиняваха ще могат също така смело да заявят „извинявай ,че те нападаме без вина“