Измина доста време от статията на Валентин Гуцов в Еленска трибуна. Аз преписах тази статия в блога си, защото споделем доста от възгледите му. Статията възбуди доста ваши коментари. Сега публикувам следващата негова статия от Еленска трибуна, която той любезно ми предостави. Очаквам да прочета вашите мнения.
Уважаеми съграждани,
Изминаха три месеца от публикуването на материала ми в „Еленска трибуна“. Тъй като считам за свое задължение, по смисъла на чл.19 т.2 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет, а именно – да поддържам връзка с избирателите и да ги информирам за дейността и решенията на Общинския съвет, реших да продължа да ви запознавам с нещата, които се случват и не се случват в Общински съвет- Елена.
Първото, което се случи бе провеждането на тържествено заседание послучай празника на гр.Елена, проведено на тъмно. Не знам докога сесиите няма да бъдат озвучавани. На тази сесия бяха направени четири предложения за удостояване със званието „Почетен гражданин на град Елена“. Гласувах „против“ за две от кандидатурите. Не мисля, че тези наши съграждани, изпълнявайки своите служебни задължения, са направили нещо по-различно от всички други жители на общината. Ако е така, то почетните граждани трябваше да са много повече. Нямам нищо против личносттите и уважавам техния професионализъм, но за това те са били награждавани. Всичко това имах желание да обсъдим преди сесията, но за съжаление, след като се разбра, че имам мнение по въпроса, дискусията бе отменена. Според мен пропуснахме да обсъдим едно име – Цанка Лазарова – поклон пред паметта й. Човек, който бе не само учител, но и достоен гражданин, отдаден на музиката, дългогодишен ръководител на училищния хор и фанфарната музика, а по-късно и на пенсионерския хор. За мен тя ще си бъде почетен гражданин, пък макар и без гласуване на Общински съвет. Задължително ли е човек да е заемал ръководна длъжност или да е бил член на БКП, за да бъде предложен за почетен гражданин? Не бива да пренебрегваме всеотдайните скромни хора. Не е важно какви звания имаш, а какво е отношението на другите към теб. Човек или има авторитет, или- не.
Другото, което се случи, бе мое официално питане до кмета на общината относно негово задължение по силата на чл.88 ал.3 от Правилника на Общинския съвет – в тримесечен срок от встъпване в длъжност да представи пред Общинския съвет програма за управление за срока на мандата, която да съдържа основните цели, приоритети, дейности, срокове за изпълнение и очаквани резултати. Молбата си депозирах на 30.05.2008г. На заседанието на 27.06.2008 г. г-н кметът ми отговори, че той бил представил пред свидетели на 04.02.2008 своята програма в деловодството на Общински съвет и няма намерение да я представя на сесия. Задавам си въпроса – ние общински съветници ли сме или съветниците на кмета? Защо, ако е имало такава програма, цял месец след моето питане никой не ме уведоми да се запозная с нея и да задам въпроса по следния начин: „Това програма на кмета ли е или предизборните обещания на БСП?“. Пиша това, тъй като на сесията г-н кметът размахваше предизборната програма на БСП и заяви, че се ръководи по нея. Там няма нищо конкретно, да не говорим за срокове за изпълнение. Няма нищо лошо в това да се ръководиш по една предизборна програма, но не и да я преписваш като Програма за управление. Най-вероятно в края на годината по същия начин ще бъде изготвен и отчетът за изпълнението й.
Признавам ораторските умения на г-н кмета, познава и законите, но е полезно да чете и измененията.
Крайно време е всеки да разбере, че живеем в демократично общество и носим отговорност пред себе си и пред тези, които са ни избрали. И ако общински съветник не може да задава въпроси, респективно да получи отговор, какво остава за обикновения гражданин-данъкоплатец? Така ставаше в едно друго време, при ръководство на едни други хора. Тогава кметът се считаше за бог и никой нямаше право на мнение, а беше длъжен да се подчинява и да си мълчи. Аз нямам намерение да се връщам назад във времето, надявам се, че и други не искат това.
Относно предишната ми статия чух различни коментари. Най-отговорно заявявам, че това е моя човешка позиция, не партийна, не нагласенческа, не продиктувана или наредена от някого. Крайно време е всички свободомислещи хора да покажат своята гражданска позиция. Нека да излезем от анонимността и да спрем да шепнем. Ако човек е чист пред съвестта си, той говори на глас и се подписва с името си. За мен по-важно е не кой какво говори, а какво мисли. Нека да оценяваме хората по делата, а не по приказките. До момента никой не отговори на зададените от мен въпроси. Вярно е, че като общински съветник имам право да ги задам по официалния ред, но при положение,че сесиите не се излъчват по радиовъзела ще се наложи отново да пиша „…кметът каза…“. Мисля, че тези въпроси вълнуват всички граждани и е редно да бъде даден отговор на достъпно място. Неслучайно вестникът е кръстен трибуна /“ Еленска трибуна“/. Типично по нашенски „Кучетата си лаят, керванът си върви“, но аз ще продължа да задавам въпроси, които интересуват не само мен.
В т.нар. „програма“ са посочени много дейности като: водоснабдителни обекти група „Блъсковци“, група „Илаков рът“, група „Синджирци“, група „Долни Марян“; пътна инфраструктура: Давери-Бойковци,Тодювци-Дрента- миналата година по тези отсечки бяха усвоени средства,с които бяха направени само площадите на селата. Тази година също са предвидени. Ще бъдат ли достатъчни, за да стигаме до асфалтираните площади, без да заобикаляме дупките по пътищата до тях, и в какви срокове?
Възстановяване на ж.п.линията Горна Оряховица – Елена – това, според мен, е дейност, която най-малко е недобре обмислена и трудно осъществима, да не говорим, че на фона на всички други проблеми на общината е направо безсмислена. Няма нищо лошо да се направи допитване до избирателите по този въпрос.
Изграждане на туристически лифт с.Мийковци-х.Чумерна – това е наистина една прекрасна идея, която подкрепям на сто процента, стига да не остане само на етап идея, както досега, защото тя не е нова.
Завършване реконструкцията на общинската радио-мрежа – в бюджета на общината не бяха предвидени средства за това, но е факт, че въпреки жалбите и молбите много села все още нямат радио-мрежа .
По приоритет 4: „Подобряване качеството на административното обслужване на гражданите и бизнеса“- тук не става ясно какво се има предвид; „свеждане до минимум времето на обработка и оптимизиране качеството на предоставяните публични услуги“, след като на жалби и запитвания изобщо не се отговаря или ако се даде някакво устно обещание, то не се спазва.
Не искам да бъда съдник, но четейки „програмата“ това са предвидените дейности, останалото е общи приказки, без конкретика и срокове.
Друг един въпрос, на който и аз все още не мога да отговоря, е след като в бюджета и програмата за управление не е застъпен ремонта на тротоара на околовръстния път, за какви пари бе извършен и беше ли това крайно наложително? Хубаво е да се усвояват идеи на други държави, но да не забравяме, че при тях другите неща са в ред. С този асфалт можеше да се направи цяла уличка, да не говорим колко дупки щяха да бъдат запълнени. Нека първо оправим улиците, по които всеки ден разбиваме колите си, за които плащаме не малко данък, пък тогава да харчим пари за експерименти. В този смисъл искам да отбележа ,че пред хотел „Елени палас“, само на метри от общината, паветата стоят разбити повече от година. Чия е вината за тази „красива“ гледка – на общината или на собствениците на хотела и докога ще се работи „на парче“?
С риск да повторя повдигнатия в предишната статия въпрос за почистване на речните корита, вижте колко добре е почистено едно от деретата на главната улица „Ст. Михайловски“. За същото имаше сигнал преди провеждане на миналогодишните избори. Тогава бяха взети „мерки“- ето резултата…
Уважаеми съграждани, не мога да задам всички наболели въпроси. Вместо благодарностите ви след публикуване на материалите, по-добре говорете открито за проблемите, които ви вълнуват. Общинският вестник е за всички. Надявам се управляващите да отговорят не на мен, а на вас – гражданите на Еленска община.
Валентин ГУЦОВ
